Връзката между родителската рефлексивна функция, привързаността и развитието на психопатология при децата

Настоящата статия представя теоретичен обзор на връзката между родителската рефлексивна функция, стила на привързаност и развитието на психопатология при децата. Концепцията за родителската рефлексивна функция се разработва от Питър Фонаги и неговите колеги. Рефлексивното функциониране се определя като способността въображаемо да си представяме както своите психични състояния, емоции и желания, така и тези на другите. Способността за интерпретиране и интегриране на миналия отношенчески опит, се разглежда като висок капацитет за родителско рефлектиране. Централни конструкти в теорията на привързаността са: чувствителното отреагиране на майката, вътрешните работни модели и репрезентации, качеството на привързаността и чувството за сигурност. В процеса на развитие на привързаността детето изгражда Вътрешни работни модели, които се сформират на база на реални отношения и участват в изграждането на репрезентации на отношенията. Ариета Слейд и колегите й смятат, че по-високите нива на рефлексивното функциониране са свързани със сигурна привързаност при децата и обратното по-ниските нива на рефлексивно функциониране са свързани с несигурна привързаност при децата, като майките на деца, които се съпротивляват и са дезорганизирани, имат най-ниските нива на рефлексивно функциониране. Ниските нива на рефлективно функциониране, позволяват адаптивните механизми на бебето да бъдат изкривени и да се развият патологични начини за свързване с родителя.