Философията: в търсене на „изгубеното слово” или един възможен „вход” в „Екология на духа”

Материалът интерпретира кризата на човешкото в края на ХХ и в началото на XI век. Осъществява преход от видимата деструкция на същностни човешки сили, „изплискали” се на повърхността на глобалната цивилизация, към търсене на дълбинните основания на хаотизиращата порядъка съвременна тенденция. Очертават се измеренията на посткласическата парадигма на мислене, основно чрез опита да се претълкува категориалния апарат на философския и научен дискурс. В светлината на две върхови постижения на модерната философия се сочат нови мисловни стратегии, нов език и код на интерпретация, откриващи пред познанието необхождани пътища към осмисляне на Бога, човека и света. Проблематизира се човешкия опит – „тайната между Битието и мен” като възлов момент в сътворяването на човешкия свят чрез кодирането и декодирането на смисло-генериращото човешко начало. Така се очертават мисловните предпоставки на възникващата нова когнитивна дисциплина „Екология на Духа”.