Директорът – водещ социален актьор в инспектирането на качеството на българското образование

Инспектирането на качеството на образованието е иновативен социален феномен в българската образователна система и поставя директора пред предизвикателствата на две противоположни роли: на „оценяван“ и „оценяващ“, както във водещата роля на участник в управлението на качеството. Статията анализира социалните роли на директора на образователната институция, както и някои от методите, похватите и инструментариума на оценяването на качеството на образованието. Представят се през разнообразието от социални процеси, дейности и взаимодействия в основните етапи на инспекцията: подготвителен, същински и заключителен, които директора трябва да познава като водещ участник в процеса на инспектиране на качеството на образованието. Под социалния прожектор се осветляват промените в задълженията и отговорностите директора като основен социален актьор в обществото на образователната институция при планиране, организиране, фасилитиране на инспектирането в сложната компилация от изпълняваните от него социални роли, на оценяващ, оценяван, самооценяващ се и най-накрая, заедно с инспектиращия екип пряк участник в управлението на качеството на образователната институцията.
Изключително важен акцент при презентирането на социалния феномен инспектиране на качеството образованието е да подпомогне социалните процеси на преодоляване на стереотипите наслагвани през годините в българската образователна общност за санкциониращата роля на оценяването. Осмислянето на целите, задачите, мисията и визията на инспектирането на качеството на образованието дава необходимата мотивация и увереност на директоритe при изпълнението на взаимозависимите си и вътрешно противоречиви социални роли (на оценявани - оценяващи) и управляващи качеството, за утвърждаването на политики на гарантиране на качеството на българското образование.