Интегративна дидактическа рамка за обучение по математика в началния етап: невропедагогически принципи и множествени интелигентности
DOI: 10.15547/PF.2026.020
Настоящата студия представя интегративна дидактическа рамка за проектиране на обучението по математика в началния етап чрез избрани невропедагогически принципи и педагогически възможности на теорията за множествените интелигентности на Хауърд Гарднър. Интеграцията се осъществява на равнището на дидактическото проектиране, а не чрез представяне на двете перспективи като единна теория за функционирането на мозъка или интелигентността. Понятието „невропедагогически принципи“ се използва като работно обозначение за научно информирани положения относно ученето, приложими при организацията на математическата учебна дейност. Теорията за множествените интелигентности се използва ограничено като педагогически ориентир за разнообразяване на формите на дейност и представянията, а не като средство за диагностициране или етикетиране на учениците в устойчиви „типове“.
Студията е организирана в две паралелни изследователски направления в I и IV клас, чрез които се проучва практическата приложимост на разработваната рамка в различни учебни контексти. В първото направление чрез структурирано педагогическо наблюдение в естествена учебна среда се проследява динамиката при 24 ученици от IV клас по пет показателя при изучаване на лице на правоъгълник. Наблюдава се положителна промяна по всички показатели, която се интерпретира като тенденция в конкретната учебна среда, а не като доказателство за причинен ефект.
Във второто направление е проведено структурирано педагогическо наблюдение при 13 ученици от I клас в рамките на реален урок по математика на тема „Правоъгълник“, като проявите са регистрирани по шест показателя чрез тристепенна скала. Най-висок дял на пълна проява се установява при разпознаването и посочването на елементите на правоъгълник, а най-нисък – при самопроверката, като при моделирането, чертането и взаимодействието се наблюдава по-голяма вариативност.
В обобщение, резултатите от двете направления служат за контекстуално практическо апробиране и уточняване на интегративната дидактическа рамка, в която математическата цел се свързва с функционално подбрани представяния и дейности, адаптивна подкрепа и постепенно развитие на самостоятелността, самопроверката и рефлексията.
Студията е организирана в две паралелни изследователски направления в I и IV клас, чрез които се проучва практическата приложимост на разработваната рамка в различни учебни контексти. В първото направление чрез структурирано педагогическо наблюдение в естествена учебна среда се проследява динамиката при 24 ученици от IV клас по пет показателя при изучаване на лице на правоъгълник. Наблюдава се положителна промяна по всички показатели, която се интерпретира като тенденция в конкретната учебна среда, а не като доказателство за причинен ефект.
Във второто направление е проведено структурирано педагогическо наблюдение при 13 ученици от I клас в рамките на реален урок по математика на тема „Правоъгълник“, като проявите са регистрирани по шест показателя чрез тристепенна скала. Най-висок дял на пълна проява се установява при разпознаването и посочването на елементите на правоъгълник, а най-нисък – при самопроверката, като при моделирането, чертането и взаимодействието се наблюдава по-голяма вариативност.
В обобщение, резултатите от двете направления служат за контекстуално практическо апробиране и уточняване на интегративната дидактическа рамка, в която математическата цел се свързва с функционално подбрани представяния и дейности, адаптивна подкрепа и постепенно развитие на самостоятелността, самопроверката и рефлексията.