Метакогнитивни модели и стратегии за решаване на текстови задачи по математика в прогимназиалния етап на обучение

Метакогницията има съществено значение за успешното решаване на математически текстови задачи, тъй като позволява на ученика не само да прилага знания и алгоритми, но и съзнателно да планира, наблюдава и оценява собствените си действия. Целта на статията е да систематизира основни теоретични и дидактически рамки, свързани с метакогнитивната регулация при решаването на задачи, и да очертае възможности за приложението им в 5. – 7. клас. Анализирани са концепциите на Флавел и Шроу и Мошман, класическата евристична рамка на Пойа, когнитивно-метакогнитивният модел на Гарофало и Лестер, рамката на Шоенфелд и методът IMPROVE на Меварек и Крамарски. На тази основа е предложена практическа система от метакогнитивни въпроси, организирани в три групи – планиране, мониторинг и оценка. Направена е и концептуална съпоставка между разглежданите теоретични постановки и авторски дидактически модел за решаване на текстови задачи чрез дигитални визуализации. Данните от проведеното педагогическо изследване показват положителна динамика в резултатите на експерименталната група, но тъй като метакогнитивните умения не са измервани пряко, връзката между приложението на модела и метакогнитивното развитие се разглежда като обоснована изследователска хипотеза и посока за последваща емпирична проверка.