Същност и структура на метакогницията и метакогнитивните умения в условията на дигитална трансформация: теоретичен преглед

Статията представя теоретичен преглед на понятието метакогниция и метакогнитивните умения като основа за по-нататъшни изследвания в областта на педагогическата психология и подготовката на учители. Темата е позиционирана в контекста на международните рамки за „умения на XXI век” (OECD Learning Compass 2030) и на европейските рамки за дигитална компетентност и учене през целия живот (DigComp 2.2), които поставят метакогнитивните и рефлексивните умения сред очакваните резултати от съвременното образование. Проследена е еволюцията на самото понятие от основополагащата работа на Флавел (1979) до съвременните структурни модели, разграничаващи метакогнитивно знание (декларативно, процедурно, условно) от метакогнитивна регулация (планиране, мониториране, оценяване). Разгледани са основните теоретични дебати в областта – дали метакогницията е единен, общ конструкт или система от частично независими, предметно-специфични процеси – както и връзката ѝ с близки, но нетъждествени конструкти като саморегулирано учене, изпълнителни функции и мотивационна самоефикасност. Представен е критичен преглед на основните подходи за измерване на метакогницията (самоотчетни въпросници, протоколни методи, продуктово-базирани индикатори) с техните предимства и ограничения. Статията завършва с кратко очертаване на спецификата на метакогницията в контекста на STEM образованието и на дигиталната среда, както и с очертаване на конкретни насоки за бъдещи изследвания, което подготвя основа за предстоящо изследване на метакогнитивната компетентност на учители по математика и информатика.