Координирана подкрепа в дигиталната образователна среда: сравнителен анализ на ученическа, учителска, родителска и външна перспектива

Настоящата статия разглежда дигиталната образователна среда като ролево организирана педагогическа екосистема, в която ученикът, учителят, родителят и външният заинтересован участник имат различни, но взаимно свързани функции. Целта е да се изведат условията, при които тези роли могат да действат координирано в подкрепа на ученическото развитие, без да пораждат свръхконтрол, външен натиск, методическо обезсилване на учителя или подмяна на образователната мисия. Използван е вторичен сравнителен педагогически прочит на емпирични данни от четири ролеви корпуса: 130 ученици и обикновени потребители, 128 учители и създатели на съдържание, 135 родители и 101 външни заинтересовани участници. Анализът показва, че ученикът търси яснота, видим напредък, социално признание и персонализирана обратна връзка; учителят е носител на педагогическо качество, професионална преценка и методическа автономия; родителят търси смислова видимост, доверие и право на сигнал; външният заинтересован участник очаква отчетност, аналитична проследимост и връзка между вложен ресурс и реално въздействие. Приносът на статията е в извеждането на четириролев модел „яснота – качество – видимост – устойчивост – автономия“, според който платформено медиираната образователна среда е педагогически полезна, когато всяка роля получава ясно ограничено, смислено и отговорно участие, подчинено на ученическото развитие.